Взаимно признаване на досъдебни мерки

Прекомерното прибягване до мярката задържане под стража в досъдебното производство и нейната продължителност са сред основните причини за пренаселеността на затворите. При опасност от бягство, заподозрените лица, които не пребивават в държавата членка, в която се провежда производството, често биват задържани под стража, докато спрямо заподозрените, които пребивават в нея, се прилагат алтернативни мерки (изпълняват се извън затвора).

Трансграничен контрол на мерките за процесуална принуда, които представляват алтернатива на задържането под стража в досъдебното производство (изпълняват се извън затвора)

Съгласно общите принципи на правото лишаването от свобода до започване на съдебния процес трябва да се счита за извънредна мярка, а възможно най-широко трябва да се прилагат мерките за процесуална принуда, които не включват лишаване от свобода (изпълняват се извън затвора). Досега по отношение на гражданите на ЕС, заподозрени в извършването на престъпление в друга държава членка, често не можеше да се прилагат такива алтернативни мерки, тъй като в повечето случаи те не са с постоянно местожителство в държавата членка, в която са заподозрени.

С Рамковото решение от 2009 г. относно мерките за процесуална принуда като алтернатива на предварителното задържане (Европейска заповед за мерки за процесуална принуда) се предоставя възможност държавите – членки на ЕС, взаимно да признават мерките за процесуална принуда в досъдебното производство, които не включват лишаване от свобода (изпълняват се извън затвора).

Възможно е например съдия в Гърция да разпореди на шведски гражданин, заподозрян в извършване на престъпление в Гърция, да се явява в местните полицейски органи по местопребиваването му в Швеция два пъти месечно, вместо да прави това в Гърция. Това спестява много пари и спомага да се намали броят на задържаните във фазата на досъдебното производство в Европейския съюз като цяло. Същевременно така се укрепват правото на свобода и презумпцията за невиновност в Европейския съюз и се намалява рискът от неравностойно третиране на заподозрените лица, които не пребивават постоянно в държавата, в която са заподозрени, че са извършили престъпление.

Когато започне съдебният процес и заподозряното лице откаже да се яви доброволно, то може да бъде принудително трансферирано (посредством европейска заповед за арест) в държавата, в която трябва да се проведе съответното производство.

Държавите членки трябваше да транспонират разпоредбите на посочения правен инструмент в националните си законодателства до 1 декември 2012 г.

За да получите по-подробна информация относно прилагането от различните държави членки, моля щракнете тук.

Последна актуализация: 22/07/2015

Тази страница се поддържа от Европейската комисия. Информацията на тази страница не отразява задължително официалната позиция на Европейската комисия. Комисията не поема никаква отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. За да се запознаете с правилата относно авторското право за страниците на ЕС, моля прочетете правната информация.
Във връзка с оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз в момента Комисията актуализира част от съдържанието на този уебсайт. Ако на уебсайта има съдържание, което все още не отразява оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза, това не е умишлено и ще бъде коригирано в бъдеще.

Коментари

Използвайте формуляра по-долу, за да споделите вашите коментари и мнения за нашия нов уебсайт